Мястото, където съм отраснал и живея, присъства във всяка моя фотография.
Никога не съм вярвал, че фотографският стил се изгражда само от техника, референции или вдъхновение от други автори. С времето разбрах нещо по-просто. Стилът идва от начина, по който живееш. Аз живея на юг. В слънце, топлина и дълги дни. И това неизбежно се е настанило във фотографията ми.
Живея между две планини. Там, до реката, а всичко наоколо е лозя и широки ливади. Пространството е отворено, светлината се движи свободно, нищо не те притиска. Това е среда, която те учи да гледаш надалеч и да не бързаш.
Светлината като навик
Тук светлината не е драматична. Тя не крещи, не реже, не търси внимание. Тя е мека сутрин, плътна следобед, златна привечер. Свикваш с нея и спираш да я анализираш. Започваш да ѝ вярваш. Когато снимам, не търся контраст на всяка цена. Не гоня ефект. Оставям светлината да работи. Вероятно защото и в живота ми тя винаги го прави.
Цветовете не са решение, а отражение
Топлите цветове в работата ми не са естетически избор, направен пред екран. Те идват от мястото. Избелели повърхности, прах, зеленина, която рядко изглежда студена, кожа, която носи следа от слънце. Когато обработвам, рядко се питам какъв стил искам. По-скоро си задавам въпроса дали така го помня. А тук спомените обикновено са топли.
Ритъмът на мястото става ритъм на снимките
Югът има собствено темпо. Нищо не е прибързано. Хората не бързат да впечатляват, не прекъсват момента, за да го контролират. Това ме е научило да снимам спокойно. Да не режисирам излишно. Да изчаквам. Понякога най-силният кадър идва, когато не се опитваш да го вземеш.
Защо не мога да снимам студено
Понякога ме питат дали мога да снимам по-хладно, по-сдържано, с по-малко цвят. Истината е, че да, снимам и такива кадри. Зимите тук са топли, но мъгливи. Светлината пада, формите се размиват, остават силуети. Тогава правя снимки, които са по-тихи и по-строги. Това обаче са единични кадри. Те не са гръбнакът на работата ми. Най-често живеят в други проекти, извън сватбената ми фотография.
Сватбите изискват друго усещане. Близост, движение, енергия. И там се връщам към езика, който познавам най-добре. Светъл, отворен, слънчев.
Фотографиите ми са мястото, от което идвам
Не показвам юга буквално във всяка снимка. Но той е там. В светлината, в цветовете, в начина, по който оставям кадъра да диша. Целият ми живот минава в слънце и топлина. И фотографиите ми го носят със себе си.
2025
