В един момент въпросът не е дали си добър фотограф, а дали си готов да платиш цената на това да бъдеш разпознаваем. Не идва изведнъж, натрупва се с времето, още една двойка, още едно споделяне, още едно “искаме точно теб”, и без да усетиш, вече не просто снимаш, започваш да се съобразяваш с това, което хората очакват от теб. И тук започва истинската игра, започваш да мислиш дали това ще се хареса, дали ще работи, дали ще се приеме, леко се изместваш, не рязко, почти незабележимо, от това, което усещаш към това, което се очаква.
После идват поканите. Гост, жури, лектор, събития, агенции, хора, които искат да си навсякъде. В началото казваш да, това е част от пътя, отваря врати, срещаш хора, растеш, но идва момент, в който всяко следващо ти взема повече, отколкото ти дава, не като пари, а като фокус. И започваш да отказваш, и тогава разбираш нещо важно, отказът не е към хората, отказът е към всичко, което започва да те отдалечава от това защо изобщо си започнал.
Има една тънка граница, която лесно се прескача, можеш да започнеш да живееш от това да бъдеш търсен, вместо от това да създаваш. Отвън изглежда като успех, отвътре често е компромис. И в един момент си задавам прост въпрос, искам ли да съм това, което хората виждат, или това, което всъщност съм.
За мен изборът е ясен, по-малко шум, повече яснота, по-малко присъствие навсякъде, повече присъствие в това, което има значение, защото смисълът не е в това колко хора те познават, смисълът е в това дали това, което правиш, остава истинско за теб. А фотографията много бързо те връща там, ако ѝ позволиш, защото удоволствието не е в резултата, не е в кадъра, който ще се хареса, не е в реакциите, то е в процеса, в това да си там, да виждаш, да усещаш, да не мислиш как изглежда, а какво се случва, в светлината, която пада точно както трябва, в момента, който не можеш да повториш. Ето това е причината и ако я изгубиш, няма значение колко далеч си стигнал, но ако я запазиш, няма значение колко хора те искат, защото накрая не става дума за успех, става дума за това дали животът ти има смисъл за теб и дали, когато вдигнеш камерата, все още го усещаш.
