Rhodope Mountains

“Той седеше на нещо като пейка от дебел клон подпрян до оградата в тясната и кална уличка на селцето пълна със следи от добитък. Лъчите на февруарското слънце проблясваха през белите коси, очите му грееха а ние унесени слушахме истории. Почти завършваваше благия си разказ когато думите му така ме жегнаха, че спрях камерата и не посмях да я включа отново – сега ако е тука внучето, ще седне на коляното, ще го погаля… замълча… Гледах в огледалото как махаха с бабичката за изпроводяк а в главата ми се лутаха мисли които и сега се връщат с пълна сила.”

Само след петнайсет минути път попадам в един различен свят. Вчера отново преживях с приятели незабравим ден в Родопите. Мъгла, слънце, студ, топлина, синьо, сиво и жълто се редуваха пред очите ми. Беше филмово, странно, зимно, като в сън. Скали, римски мостове, гори, мелници, стари пътища и без пътища. Видях и минах през места които даже не бях предполагал, че съществуват. Слушах истории за люти зими, вълци, стари пещи, вкусни питки, върхове, пътеки, крепости, минирани полета. Истории от живота. Срещнах се и разговарях с уникални хора.Честност, добрина и спокойствие. Тази планина винаги ме изненадва. Има толкова много различни лица и настроения, че дори след толкова много пътешествия по тези места, всеки път я виждам нова, разтърсваща, интригуваща и зареждаща. 

Rhodope Mountains /February 2019/

/стартирайте и се насладите на музиката по-горе докато разглеждате галерията/

Фотограф: Георги Стратиев