Кинематографски фотографски разказ е начин на фотографиране, при който кадрите не съществуват сами за себе си, а като сцени от филм. Всеки образ носи усещане за преди и след, за движение и емоция извън рамката.
Той не разчита на обяснения.
Не настоява да бъде разбран.
Просто се случва.
В този тип разказ:
светлината води историята, а не техниката
композицията оставя пространство за въображението
несъвършенствата добавят живот
тишината между кадрите е също толкова важна, колкото и самите кадри
Кинематографската фотография не документира факти. Тя пресъздава усещане. Прилича повече на спомен, отколкото на запис. Повече на сцена от авторско кино, отколкото на репортаж.
Това е фотография, която не казва:
„Ето какво видях“,
а ви показва:
„Ето как се почувствах.“
Кинематографският фотографски разказ, съчетан с документална сватбена фотография, е начин да бъдат уловени не събитията, а усещането за тях…
